14ти ден от протестите. Аз съм с Анастасия вкъщи и упорито се опитвам да гледам поне новини и дискусионни студия. Анастасия упорито ме разсмива, като се опитва да запуши устата на Сидеров върху четиридесет и нещо инчовия телевизор, когато дават репортаж от сутрешната му сценка в парламента. Тя е само на 16 месеца и до сега никога не е правила подобни опити върху пуснатия телевизор. Репортажът свършва и тя се връща обратно в скута ми да гледаме остатъка от емисията по БНТ. И принципно това би бил целият ми коментар относно днешните събития с набеждаване на общестените медии и самия набедител, но преди това изгледах “Лице в лице” по БТВ и част от новините, както и преди няколко дни нещо като сутрешен блок с моя любимец от “24 квадрата” по БНТ, и няколко репортажа от линкове в туитър и фейсбук. Ако трябва да съм честна, ако не бях присъствала в седем от тези четиринадесет дни на протестното шествие и не бях говорила с всичките си познати и непознати и не бях дочувала отделни разговори в тълпата, мнението ми за протестите би било коренно различно. И трябва да се съглася с крайното парламентарно недоразумение, макар и не в същата посока, но медиите не си вършат работата и не отразяват събитията адекватно. Не отричам, че повечето журналисти са на страната на протестиращите и въпреки всички опити за провокации, те изключително смислено пресяват дребните инциденти, които са по-скоро изключение, от колкото норма на мирния протест. Както и че поддържат една изключително благородна визия на средностатискическия протестиращ – усмихнат, интелигентен, добронамерен и морално-скандализиран и вбесен представител на средната класа. Което ме кара да се замисля – “ама те имиджмейкъри ли са или са журналисти?”. Аз очаквам от тях да зададт всички неудобни въпроси, които обществото си задава спрямо управляващите, но няма как да го направи лично. Медиите имат лесен достъп, но за съжаление не минават отвъд барикадите пред протестиращите.
Защо говоря така лошо за тях след като видимо са на “наша” страна? Конкретни факти:
“Лице в лице” е първото политическо предаване на което попадам, когато разбера около 18 ч., че тати няма да се прибере да поеме щафетата и аз ще изкарам протеста у дома. До голяма степен разбираемо, водещите канят гостите с различни виждания в различни слотове. За разлика от нечий сутрешен блок, където една кака от БСП и една от ГЕРБ, толкова шумно се хванаха за косите без да кажат нищо смислено, че след петата минута истерично сменях каналите. Днес конкретно го хванах от гост Стефан Софиянски и едно от най-смислените му изказвания беше, че всъщност не са 10 хиляди простиращите, а около 100 хил., щото някак си 14 дни все пак ходят различни хора. Това, че дава шанс на Орешарски да се опомни до май 2014 няма да го коментирам. В следващата част Евгений Михайлов и още двама гости. Двамата гости имат кофти шанс и не ги чуваме много. Водещите са на ръба да приложат насилие за да вземат думата от господин Михайлов. В следващата част, когато той вече не е в кадър, съвсем откровено му се присмиват на позицията, заради леко параноичния нюанс който вкара той. Но предвид, че е гледал политически театър по-от близо и по-дълго от мен, съм склонна да го разбера. Дори и теориите му да са чиста фикция, вероятно е станал свидетел на достатъчно телета за да ги търси и под вола. Не мога да разбера водещите обаче, които бяха искрено изненадани от позицията на своя гост и явно в ефир за първи път чуваха неговото мнение – крайно непрофесионално за национална медия. Още по-непрофесинално е да се подиграваш на госта си, след като си го сменил със следващия. От висотата на своята журналистическа позиция, каниш някого да представлява нечий глас – в случая на общността от протестиращи. Предвид, че говорим за сериозно предаване, очаква се този глас да представлява обществен интерес. Когато обърнеш повече внимание на конспиративните теории на този глас, вместо на личното му мнение, че (преразказвам): “от всякъде ми казват, че съм малцинство и ако мнозинството в България харесва това управление и е доволно от 20 лева добавка към детските и 5% намаление на тока, то аз нямам място в тази държава и това не е МОЯТА държава” и после го споменаваш с иронична усмивка, това ама никак не ти прави чест.
После идва Левия гост. И след всичко казано до момента либералните водещи, кото “днес разрешават на всекиго да каже каквото иска”, го оставят да води правителствен ПиАр с вдигането на детските и 5те % намаляване на цената на електроенергията и да обяснява как някакви си няколко хиляди не са глас народен и тях колко повече са ги избрали и да ги оставят да си работят. Никой не му напомня, че хората февруари протестираха не срещу високите сметки на тока, а надписаните сметки. Никой не го пита дали е чел европейския одит на БЕХ и енергоразпределението и какво мисли по въпроса. Никой не се опитва да му обясни, че в европейска пазарна икономика не може просто правителството да гласува да намалят тока с 5% и това да се случи, щото следващата зима “късото” в родното електроснабдяване ще гръмне с нова сила и всъщност никой не иска просто да му намалят сметките, а да изринат всички л-на, които се трупат в този сектор. Нито, че с тия 20 лева към детските един пакет пелени не можеш да купиш. И всичките скрити минуси на социалните благинки, с които отчаяно се опитват да ни спечелят. Водещите много лежерно все пак питат, дали правителството има кредита на доверие да направи всичко това, без да влизат в някакви обяснения, защо имат съмнения по този въпрос. И човекът най-спокойно си обяснява, че не знае, ама така или иначе, ако те самите не подадат оставка, никой не може да ги бутне и щом днес личния им клоун е благоволил да се появи и да вдига ръка/да мушка карта, всичко е наред – има кворум, има гласуване, машината работи. Надали някой в парламета или правителството чете много задълбочено политическите коментари в печатните медии или пък разни блогове на лумпени. Те са много наясно, че са се издигнали над обществото и единственото което ги задължава да работят в негова полза е някаква нелепа клетва. Още по-страшно, управляващите в повечето от изказванията си изявяват мнение, че хората които протестират не знаят за какво протестират, нищо не разбират и те всъщност ни мислят голямото добро, но остават неразбрани от шепа хипстъри (не знам как не са се усетили още да ни обиждат на нещо по-съвременно), които се опитват да хванат последната вълна на простестиращия свят. Предвид (изгледаните) новини по телевизията, съм съвсем склонна, че политиците наистина не знаят за какво е протеста, защото (1) надали са говорили с протестиращи и (2) никой журналист не се е опитал да им обясни накратко и лице в лице какво се случва и какво мислят за това. Или както поне вече казах не съм попадала на второто, а смея да го твърдя, защото щеше да стане своеобразен “viral” в социалните мрежи.
Няма да дисектирам повече политически предавания и новини, въпреки, че въпросното лице в лице далеч не е сред най-добрите от жанра, но признавам, че много откровено ме издразни. Няма и да обяснявам тук за какво е протеста. Защо “лудото Ленче” е още в парламента, също няма да коментирам – ако да бяхме нормална държава, има си прокуратура по въпроса, а в конкретния скучай, още една много сериозна причина, че това правителство да няма място под това слънце, предвид че се крепи на неговия глас. Просто вече текста започна да става дълъг и утре трябва да ставам рано, но ще зарадвам тримата си читатели с няколко кадъра на журналисти и фотографи от мястото на събитието
и няколко кадъра на простиращите.
Me11" 