been there, done that

изключително нелеп опит за самозалъгване е, че протестите от февруари и юни са еднакви – не са. едните са февруарски, другите са юнски. едните ги гледах по телевизора, другите ги гледам от жълтите павета. едните ги отбелязах като резонни, другите ме трогнаха от летището да се засиля към нс. Целта, обаче е идентична. исканията от първите бяха стеснени в по-социални граници, но предпоставките те да се получат (и смятам, че повечето от протестиращите тогава са го осъзнавали, просто са били по-плахи, скромни и притеснени във финансов аспект) са генерализирани в юнските. хората искат нормален живот.
никой, освен самите партии, не се интересува кой ще бъде на власт, стига онова нелепо усещане, че си герой от филм на Костурица да изчезне.
никой не иска да има двеста и плаващ брой депутата (след нелепите назначения и отзовавания), щом гласуването зависи от четирима (за сега в съотношение 3:1).
никой не иска да се подиграват с него, независимо дали чрез сметките за ток, телефон, застрояването на природни паркове, здравната реформа, приватизационните договори, концесиите, назначаването на делян пеевски или бат сали и още каквото там решат, че могат да си позволят (а видимо с всеки мандат стават по-нагли).
и всички тези “никой” са червени, зелени, сини, безпартийни, атеисти, мормони, адвентисти и там още каквито партии и религии съществуват.
И това не ги прави глупави или нелепи. глупаво и нелепо е настоящото управление на държавата и реалната алтернатива е диалог между всичките “никой”, а не война за кой е по-по-най и най-вече сваляне на това управление.
Да, утопично е “да си представиш всички хора да живеят в единен свят”, да няма олигарси зад правителството или поне да са по-умерени и родителите и децата ни да имат шанс да живеят достойно, но не е невъзможно. но това няма да ви го направят на готово нито червените, нито сините, нито някой друг – трябва да учатват и hater-ите, и lover-ите и безразличните, защото това е една голяма крачка за мизерната ни държава и никой няма да я скочи заради вас… освен вие самите!IMG_8781

IMG_8941

IMG_8898

IMG_8985

IMG_9021

Advertisements

breaking news

Централна неНовина от южното Черноморие:

След щателно разследване на снимки в социалните мрежи, МВР вече е разкрило всички организатори на протестите. За целта, преди да бъдат официално разкрити данните, е започнал строежа на няколко концлагера.
Една от локациите е къмпинг Корал, където от 2 дни багери разкопават терена и ограничават достъпа до плажа. Мястото е избрано с оглед на проучванията, че много от организаторите са с еко наклонности и имат желание да разчистват боклуци (до този извод генерално екипите на вътрешно стигат от скандиранията “Червени боклуци”, както и от специални справки са склонността на въпросните криминални индивиди да си събират отпадъците разделно). Основната цел на Кораловия концлагер е въдворените там да разчистват плажовете и дюните след летния сезон и преминаването на работническата класа – основен приоритет на управляващите и въображаем техен електорат.
Новият плажен проект на правителството се очаква да бъде готов в най-кратки срокове.

А ето и лицата на тарторите:

IMG_8751

IMG_8767

IMG_8860

IMG_8742

IMG_8922

IMG_9269

 

Протестиращ показва хонорара си. Видимо за 40 дни е успял да си купи нов iPhone.

IMG_9038

IMG_9039

 

 

Протестиращ, брои хонорара си.

IMG_9138

the voice of the protest

Все повече се убеждавам, че гласът на протестите не е съвсем разбран. Особено когато си говоря с хора, които никога не са били на площада. Особено когато гледам телевизия или чета коментари под статии в онлайн медиите. При цялото препредаване на посланието, вече дори и самите протестиращи започват да се объркват. И вече никак не ме стряска, когато примерно в статията в offnews.bg, как 11 НПО-та искат незабавно да отменят промените в ДАНС и предлагат изменения в процедурата на избора за председател, около 90% от коментарите са, как не им е работа да се месят във вътрешнта политика, кой ги финансира, чии инереси обслужват и прочее “мили” думи за техните усилия да правят онова, за което набират средства. Стряска ме и то сериозно, когато някой с когото общувам на живо и е приятел на мои приятели, на моите разсъждения, как, ако миньорите стачкуват, ще е много полезно да се присъеднят тук, към нас, вместо да си стачкуват от Бобов дол, отговаря, че: 1/ ще е мого лошо за имиджа на протеста, защото от това ще тръгнат асоциации с “Лидер”, КНСБ и други лоши герои от сагата и 2/нека протеста си остане на готините хора. За моя радост, останалите в групата репликираха с “абе, ти с колко миньори си си пил ракията, че знаеш че не са готини?” Аз бих добавила, че протестите са с опетнен имидж много отдавна и поне около 30% от народонаселението вярва, че цялата орда идва не от морални съображения, а за 50 лева на ден и един гербер или там каквото. А поне 50% процента много черногледо смятат, че нищо никога няма да се промени, даже и Обама да се разходи по Орлов. Това са моите лични социологически проучвания, щото варианта който разни сови предлагат, дето са питали 600 човека едни много подвеждащи въпроси някак не ме устройва.

Днес за мен протестът изгуби смисъл с цялата си толерантност и търпимост към държавната институция и желанието да постигне целите си по един прекалено цивилизован начин с пърформанси, сатира и бира. Случаен ирландски младеж вчера ни даваше някой идеи как се протестира и стигнахме до извода, че след като си приключат техните там протести, трябва да си внесем малко ирландски протестиращи протестанти…

След като според НСИ над 50% смятат това правителство за нелигтимно е крайно време вместо разходки в центъра, да пристъпим към гражданско неподчинение. И нямам предвид трошим и палим. Най-лесния механизъм, за който всички говорят и принципно са съгласни, но никой не смее да направи първата крачка – да престанем да плащаме данъци на това правителство. При натрупване на критична маса от неплатени данъци 1/няма как физически да осъдят и дадат на съдия изълнител фирмите и 2/при сериозен бюджетен дефицит, правителството няма избор.

Мирната обсада на НС не успя и днес, дори и с над 1000 души. Но ако примерно с няколко хиляди миньори, достатъчо автобуси, скрап, отпадъчни строителни материали, които всички правещи ремонт в София лятото могат да изсипят наоколо и прочее, можем да сътворим втора ограда около парламента, която просто да ги държи вътре, щом толкова здраво са се вкопчили във властта.

НПО-та с помощта на доброволци (би трябвало да има достатъчно, щом се събират в цялата страна толкова протестиращи), могат да организират граждански избори, по правила с които всички са съгласни. Малко скъпа инициатива, но така или иначе я плащаме от данъците си, смятам, че достатъчно много хора биха дарили по едни 5 лева или доброволен труд за да може това да се случи.

И да всички пишем някъде – блогове, социални мрежи, месинджъри и прочее. За месец са се генерирали толкова мнения, идеи, утопии. И всеки опит да бъдат обединени в една платформа, в един канал биват дискредитирани като политически проект. Ами да, политически проект е. Целия протест е политически, както обяснява Деян Кюранов / http://offnews.bg/index.php/221283/deyan-kyuranov-sotsiologichesko-2-v-1-2-manipulatsii-chrez-1-izsledvane
Иначе какво, стоим си всеки в блога, туитъра и фейсбука – новата “ракия с приятели, на която да псуваме ситуацията”.

Аз съм доброволец и смятам, че този протест вече има отчайваща нужда от ПР, маркетинг и мениджмънт и търся други доброволци. Защото медиите без пресрилийзи говорят несвързано, колективното съзнание не е чак толкова силно все още за да може да се синхрониза половин народ (според НСИ) и прозрачност около цялата тази организация, за да докажем, че е възможно.

IMG_8548

IMG_9073

IMG_8828

IMG_8855

IMG_9116

IMG_9120

IMG_9128

IMG_9130

IMG_9132

IMG_9133

IMG_9161

IMG_9164

IMG_9165

IMG_9235

IMG_9240

IMG_9245

IMG_9246

IMG_9254

IMG_9258

IMG_9271

IMG_9272

IMG_9280

the noise of the protest

It all started from the media. Many journalists labeled the protestors young, successful, intelligent, and beautiful. And they did so with all the good intentions possible. They saw that something positive and beautiful is happening in our ill-treated, tired, helpless and negative society, and just wanted to describe it in more flattering words. But then all the opponents of the protests took it as a weapon in their own arms. Following the ancient principle ‘divide et impera’, they are trying to separate our mighty united nation in its attempt to get finally some democracy. They called us minority, they are trying to persuade all the Bulgarians that they are ugly, pathetic, and incapable, and they do not belong to that happy crowd on the streets. And for some moments it works. It brings the energy down and trows us to despair. But on the next evening we are all together again. The nation. And the only thing that unites us the noise. A very loud noise. Of a nation ignored by its deaf government.

And this are some of the noisemakers. Join us to be heard.

IMG_9054

IMG_9044

IMG_9035

IMG_9030

IMG_9028

IMG_9027

IMG_9024

IMG_9011

IMG_9006

IMG_8990

IMG_8970

IMG_8959

IMG_8954

IMG_8953

IMG_8951

IMG_8949

IMG_8940

IMG_8653

IMG_8935

IMG_8934

protest fashion

От 3 седмици слушам от всякъде как това е протеста а интелигентните, красивите, богатите и прочее. Този пост трябваше да е посветен на уличната мода на протестите и първоначалния му замисъл беше да изглежда почти като кадри от модно списание, но щеше да е толкова обективно, колкото и отразяването от медиите. За това го разширих и стана малко дълъг. Но на протестите са всички, не само младите, красивите, интелигентни буржоа, офисен планктон и други медийни етикети. Колеги журналисти, забравете поне за малко егото си, колко искате да сте различни и да изпъкнете с нещо саркастично и бляскаво и нека поне този път, когато нацията е обединена, обединете се и вие с нея….

IMG_8632

IMG_9078

IMG_9043

IMG_9033

IMG_9029

IMG_9023

IMG_9019

IMG_8963

IMG_8962

IMG_8933

IMG_8931

IMG_8920

IMG_8919

IMG_8916

IMG_8914

IMG_8913

IMG_8879

IMG_8830

IMG_8824

IMG_8797

IMG_8672

IMG_8658

IMG_8657

за протестите, медиите и други демони

14ти ден от протестите. Аз съм с Анастасия вкъщи и упорито се опитвам да гледам поне новини и дискусионни студия. Анастасия упорито ме разсмива, като се опитва да запуши устата на Сидеров върху четиридесет и нещо инчовия телевизор, когато дават репортаж от сутрешната му сценка в парламента. Тя е само на 16 месеца и до сега никога не е правила подобни опити върху пуснатия телевизор. Репортажът свършва и тя се връща обратно в скута ми да гледаме остатъка от емисията по БНТ. И принципно това би бил целият ми коментар относно днешните събития с набеждаване на общестените медии и самия набедител, но преди това изгледах “Лице в лице” по БТВ и част от новините, както и преди няколко дни нещо като сутрешен блок с моя любимец от “24 квадрата” по БНТ, и няколко репортажа от линкове в туитър и фейсбук. Ако трябва да съм честна, ако не бях присъствала в седем от тези четиринадесет дни на протестното шествие и не бях говорила с всичките си познати и непознати и не бях дочувала отделни разговори в тълпата, мнението ми за протестите би било коренно различно. И трябва да се съглася с крайното парламентарно недоразумение, макар и не в същата посока, но медиите не си вършат работата и не отразяват събитията адекватно. Не отричам, че повечето журналисти са на страната на протестиращите и въпреки всички опити за провокации, те изключително смислено пресяват дребните инциденти, които са по-скоро изключение, от колкото норма на мирния протест. Както и че поддържат една изключително благородна визия на средностатискическия протестиращ – усмихнат, интелигентен, добронамерен и морално-скандализиран и вбесен представител на средната класа. Което ме кара да се замисля – “ама те имиджмейкъри ли са или са журналисти?”. Аз очаквам от тях да зададт всички неудобни въпроси, които обществото си задава спрямо управляващите, но няма как да го направи лично. Медиите имат лесен достъп, но за съжаление не минават отвъд барикадите пред протестиращите. 
 
Защо говоря така лошо за тях след като видимо са на “наша” страна? Конкретни факти:
 
“Лице в лице” е първото политическо предаване на което попадам, когато разбера около 18 ч., че тати няма да се прибере да поеме щафетата и аз ще изкарам протеста у дома. До голяма степен разбираемо, водещите канят гостите с различни виждания в различни слотове. За разлика от нечий сутрешен блок, където една кака от БСП и една от ГЕРБ, толкова шумно се хванаха за косите без да кажат нищо смислено, че след петата минута истерично сменях каналите. Днес конкретно го хванах от гост Стефан Софиянски и едно от най-смислените му изказвания беше, че всъщност не са 10 хиляди простиращите, а около 100 хил., щото някак си 14 дни все пак ходят различни хора. Това, че дава шанс на Орешарски да се опомни до май 2014 няма да го коментирам. В следващата част Евгений Михайлов и още двама гости. Двамата гости имат кофти шанс и не ги чуваме много. Водещите са на ръба да приложат насилие за да вземат думата от господин Михайлов. В следващата част, когато той вече не е в кадър, съвсем откровено му се присмиват на позицията, заради леко параноичния нюанс който вкара той. Но предвид, че е гледал политически театър по-от близо и по-дълго от мен, съм склонна да го разбера. Дори и теориите му да са чиста фикция, вероятно е станал свидетел на достатъчно телета за да ги търси и под вола. Не мога да разбера водещите обаче, които бяха искрено изненадани от позицията на своя гост и явно в ефир за първи път чуваха неговото мнение – крайно непрофесионално за национална медия. Още по-непрофесинално е да се подиграваш на госта си, след като си го сменил със следващия. От висотата на своята журналистическа позиция, каниш някого да представлява нечий глас – в случая на общността от протестиращи. Предвид, че говорим за сериозно предаване, очаква се този глас да представлява обществен интерес. Когато обърнеш повече внимание на конспиративните теории на този глас, вместо на личното му мнение, че (преразказвам): “от всякъде ми казват, че съм малцинство и ако мнозинството в България харесва това управление и е доволно от 20 лева добавка към детските и 5% намаление на тока, то аз нямам място в тази държава и това не е МОЯТА държава” и после го споменаваш с иронична усмивка, това ама никак не ти прави чест. 
После идва Левия гост. И след всичко казано до момента либералните водещи, кото “днес разрешават на всекиго да каже каквото иска”, го оставят да води правителствен ПиАр с вдигането на детските и 5те % намаляване на цената на електроенергията и да обяснява как някакви си няколко хиляди не са глас народен и тях колко повече са ги избрали и да ги оставят да си работят. Никой не му напомня, че хората февруари протестираха не срещу високите сметки на тока, а надписаните сметки. Никой не го пита дали е чел европейския одит на БЕХ и енергоразпределението и какво мисли по въпроса. Никой не се опитва да му обясни, че в европейска пазарна икономика не може просто правителството да гласува да намалят тока с 5% и това да се случи, щото следващата зима “късото” в родното електроснабдяване ще гръмне с нова сила и всъщност никой не иска просто да му намалят сметките, а да изринат всички л-на, които се трупат в този сектор. Нито, че с тия 20 лева към детските един пакет пелени не можеш да купиш. И всичките скрити минуси на социалните благинки, с които отчаяно се опитват да ни спечелят. Водещите много лежерно все пак питат, дали правителството има кредита на доверие да направи всичко това, без да влизат в някакви обяснения, защо имат съмнения по този въпрос. И човекът най-спокойно си обяснява, че не знае, ама така или иначе, ако те самите не подадат оставка, никой не може да ги бутне и щом днес личния им клоун е благоволил да се появи и да вдига ръка/да мушка карта, всичко е наред – има кворум, има гласуване, машината работи. Надали някой в парламета или правителството чете много задълбочено политическите коментари в печатните медии или пък разни блогове на лумпени. Те са много наясно, че са се издигнали над обществото и единственото което ги задължава да работят в негова полза е някаква нелепа клетва. Още по-страшно, управляващите в повечето от изказванията си изявяват мнение, че хората които протестират не знаят за какво протестират, нищо не разбират и те всъщност ни мислят голямото добро, но остават неразбрани от шепа хипстъри (не знам как не са се усетили още да ни обиждат на нещо по-съвременно), които се опитват да хванат последната вълна на простестиращия свят. Предвид (изгледаните) новини по телевизията, съм съвсем склонна, че политиците наистина не знаят за какво е протеста, защото (1) надали са говорили с протестиращи и (2) никой журналист не се е опитал да им обясни накратко и лице в лице какво се случва и какво мислят за това. Или както поне вече казах не съм попадала на второто, а смея да го твърдя, защото щеше да стане своеобразен “viral” в социалните мрежи. 
Няма да дисектирам повече политически предавания и новини, въпреки, че въпросното лице в лице далеч не е сред най-добрите от жанра, но признавам, че много откровено ме издразни. Няма и да обяснявам тук за какво е протеста. Защо “лудото Ленче” е още в парламента, също няма да коментирам – ако да бяхме нормална държава, има си прокуратура по въпроса, а в конкретния скучай, още една много сериозна причина, че това правителство да няма място под това слънце, предвид че се крепи на неговия глас. Просто вече текста започна да става дълъг и утре трябва да ставам рано, но ще зарадвам тримата си читатели с няколко кадъра на журналисти и фотографи от мястото на събитието
 
Image
Image
 
и няколко кадъра на простиращите.
 
Image
 
 
Image
 
Image
 
Image
Image

Мирен протест

Днес Канал 3 дойдоха да ми задават разни въпроси, защото се бях включила в “агитката на бистришките тигри” на протеста. 

Image

След като ме питаха нещо като дали не ми е писнало от бисктишките тигри и насрещното ми недоумение, ме попитаха дали ми е трудно да отговоря. Опитах се да обясня, че вероятно на журналистите в момента им е много по-трудно. Те трябва да отразяват обективно една ситуация в която народът е срещу правителството, защото очевидно правителството е срещу народа. И понякога в търсене на по-голямата сензация, в нещо така или иначе прекалено сензационно като вечно-спорещата-ни-разединена-и-изстрадала-нация-се-обединява-в-името-на-общта кауза, резултатът е да се завъртят около най-странните лица и да задават не много смислени въпроси от сорта на: “А вас какво ви доведе тук”, “Защо носите това” и прочее, чийто отговор е повече от очевиден. Естествено, че после ще има хора, които се съмняват в масовите подбуди. Най-накрая ти пожелават приятни забавления с приятелите. Кое, моля, че не разбрах, трябва да е забавно?! Че група самозабравили се другари още не знаят, че Берлинската стена е паднала и вече не могат да държат в информационно затъмнение и страх от репресии няколко милиона, а демокрация означава народовластие. И както всички “отчаяни, неплатени лумпени” демонстрираме, не силово народовластие с чукове и павета, а мирен протест срещу прекрачването на Границата.

Въпреки, че всеки ден телевизиите снимат едни усмихнати и позитивни хора, те не са излезли на улицата за да се забавляват. Имат личен живот, семейство, приятели, работа, искат да заминат на почивка и да пият коктейли на плажа, но гражданското им самосъзнание ги кара да излизат отново всеки път в 18:30 и да отстояват своята теза. Че някой, на когото са делегилирали власт и права се е компрометирал, изчерпал е кредита си на доверие и те са в правото си да отнемат тези права и да ги делегират на друг. Заплахите, че нищо не разбират, това е цената на правителството, което ще оправи всички проблеми и че нищо по-добро няма да дойде след него, са неуместни, защото всички познават “Приказка за стълбата” на Смирненски и никой не очаква, ей така, от нищото да се появи морална и ерудирана политическа класа, която да спре да мрънка и да изпълнява партийни и корупционни поръчки. Тя ще бъде обучена в един тежък и дълъг процес, в който публиката знае, че може да излезе на сцената и да свали лошите актьори и дори цялата постановка. И този път казусът не е партиен и целта не просто “Хайде да свалим едно правителство за спорта, само защото са комунисти”, а де върне поне политическия морал. Точно, както една жена, жертва на домашно насилие, не трябва да вярва, че партньорът й я бие, защото я обича и как, ей този път, наистина ще престане, защото е обещал. Защото всички знаем статистката. А в момента и всички сме част от нея.

IMG_8568

IMG_8637

IMG_8654

IMG_8657

IMG_8672

IMG_8694

IMG_8620