Животът ми напоследък се върти около третата възраст. Всичко започна с последните дни на бабата на една много близка приятелка. Тогава слушах страховити истории за скъпи и лъскави частни старчески домове, в които се опитаха да настанят възрастната жена, тъй като има имаше нужда от специално медицинско наблюдение. Цените започват от 800 лева на месец и това включва само единична стая и чисти чаршафи. Лекарства, памперси и медицинско обслужване се водят за екстра. В едно такова място известната българска поетеса Калина Ковачева умира от глад месец след постъпването си. Удоволствието да изживее там последните си дни заплаща с апартамента си, но дори и на толкова висока цена никой не смята за необходимо да я храни. Медиите се опитаха да обърнат внимание на имотните измами организирани от подобни институции, но за сега все още няма осъдени виновници или закрити учреждения. Държавната социална политика от друга страна не дава много опции на нашите баби и дядовци. От опита на моята позната, най-успешния вариант да се погрижим за възрастни близки със здравословни проблеми е да се намери пенсионирана медицинска сестра, която срещу 400 лева да живее в домакинство и да помага с каквото може – грижи за болни родители и малки деца, поддържане на къщата, пазаруване и прочее. Ако си на 70 обаче, половинката ти е напуснала този свят след 40 години щастлив брак, децата ти се обаждат само за празници или ако им трябва някой да гледа техните деца, докато те са заети със себе си и все още можеш сам да стигнеш до тоалетната, този вариант отпада. Бориш се с нищетата и градския транспорт и заспиваш сам със спомените за младостта. Единственото, за което се чувстваш обиден, че след 50 години трудов стаж, държавата ти дава минимална пенсия от 136.08 лв. (със 75 лв. под прага на бедност за страната) и обществото те приема като излишния остатък от комунизма, който иска да си купи кисело мляко с парите за магистрали. От последвалия ми личен опит в един проект с пенсионерски клуб в София, възрастните хора не искат съжаление или милосърдие. Все още носят нотки от младежки дух, флиртуват, мислят за секс, но по един очарователен и невинен начин. Мъжете се бръснат винаги преди да излязат, а дамите седят свенливо и очакват да ги поканят на танц. Пишат стихове за щастието и приемат съдбата си, такава каквато е.

Мероприятието, на което почти случайно се озовах, бе приело правилното отношение към възрастта още от заглавието – “Златни години”. Публиката на благотворителната вечеря също не беше обичайната, поне според скромния ми опит с около десетина подобни събития. Един от основните виновници за вечерта беше Павел Алексиев – висок слаб мъж с интелигентен вид и артистични мустаци, който със същия успех можеше да е кино режисьор. Откри събитието с представяне на проекти за строителство на човечни домове за възрастни хора с адекватни условия и обслужване, които да изместят държавните затвотроподбни сгради.

Синът му, Методи Алексиев, съвсем скоро се е завърнал от Швейцария и сподели, че е направил своя избор и смята да остане в България. Въпреки, че златните му години все още са далече, предпочита да ги изживее тук, вместо в китните Алпи. Разказа ми за новата социална програма, с която се е заела строителната фирма на баща му с онзи идеалистичен блясък в очите, присъщ на хора живели дълго зад граница. Идеята е, с подкрепата на българската администрация, швейцарски фондове и българския частен сектор, да се даде възможност на хората които имат нужда от грижи и са вече в пенсионна възраст за достоен начин на живот, да бъдат с връстници в среда, която им позволява да се чувстват пълноценни и най-вече да могат да си го позволят.

После доктор Тренчев остави аристократичната си лула и каза няколко мъдри думи за това, как няма нужда да се руши всичко постигнато от един строй, който е отречен, а трябва да се гради върху неговите основи едно бъдеще на което всички се надяваме. Завърши с мисъл на Мартин Лутър Кинг – “Дори и да знам, че светът ще свърши утре, днес бих засадил ябълка”.

След него Мая Новоселска представи каузата на вечерта – набиране на средсва за Проф. Юлия Огнянова, виден български режисьор, педагог и теоретик, преподавала на изключителната актриса от “Улицата” и режисьора Александър Морфов. Известна в цяла Европа с работа си, пенсионираната прима на българкия театър е в тежко състояние след травма на главата.

Въпреки, че това беше най-веселото и позитивно благотворителното събитие, както единодушно установихме със Силвия Ненова (Мис България) и две симпатични девойки от UNICEF, ми стана изключително тъжно, когато обявиха събраната сума от томболата – 590 лева от 80 души и цена на билета от 10 лева. Спонсорите, изключително и само в лицето на българския бизнес, се бяха постарали доста за наградите и в някой от пакетите стоките и услугите достигаха до 3000 лева.

Най-примамлива обаче ми се стори осигурената от Акад. проф. Найден Андреев – единична компилация с негови композиции с първата в света на Православието Оратория – „МОЛЕНИЕ” и записи на български молитвени текстове в негово изпълнение, за което и Ник Кейв би му завидял. Неговите планове за златните години са да ги изкара в работа и духовно усъвършенстване. Сподели и собствената си рецепта – важно е да поддържаш духа млад, за да не изостава и тялото. Обеща скоро да зарадва публиката с един по-масов тираж на авторския си албум, като добави и дуети с известни български изпълнители. За събитието специално похвали видната блондинка Олга Ускова за организацията, тъй като според него така се сплотяват хората, стават единомисленици, укрепва се българския дух и това играе градивна роля за националното самоопределение.

После се озовах в компанията на млада и смипатична дама, която се оказа, че стои на чело на една от големите мандри в България. Присъствието й на подобни събития се дължи на “Асоциациата за развитие на изкуствата и занаятите” и скромно добавя, че общата им цел е да прославят българщината. Вярва в младото поколение и смята, че започва нова тенденция – то да остане тук и да иска да подкрепи родните традиции и култура, както и нашите бъдещи “златни години”.

Следващият ми събеседник беше Христофор Лилов, председател на “Националната асоциация за превенция на престъпността”. Една от дейностите им е да се грижат за сигурността на хора в напреднала възраст. Неговият съвет към тях е да не реагират емоционално на непознати и да обмислят преди да предприемат всякакви действия и да се посъветват с регионални организации като тази, която представлява. Самият той признава, че на 57 години, но още се чувства на 30 и не се е замислял за пенсионирането си. Единственото за което се надява е да го изживее достойно.

Вечерта ми завършва до Силвия Кацарова, която ми пише автограф. Дава ми го и казва, че няма страна в която артистите да са толкова бедни, колко у нас, но пък идеята е много хубава и би участвала всеки месец в такава инициатива за различни нуждаещи се творци, за да промени ситуацията. Изглежда сякаш излиза от нов тийнеджърски период, въпреки, че по груби сметки е минала 50, пя и танцува на живо и вдигна публиката на импровизирания дансинг. Накрая с дъщеря й Теди изпяха автроското парче “Майка и дъщеря”, с която родната Тина Търнър изразява топлите си семейни отношения.

Мозина биха завидели за тяхната връзка, а LZ-ката няма съмнения кой ще я гледа на старини. Както самата тя сподели е преживява тежка операция, след която Теди на свой ред я е “отгледала”. Като съвет към родителите, които не могат да се похвалят подобна близост с децата си, тя казва: “Както с едно цвете се грижиш за него, поливаш го, наторяваш го с любов и то става прекрасно, детето трябва от малко да му се говори и да се възпитава. Изпуснахме ги вече децата. Виждам каква агресия във крехка възраст вече има и престъпността се увеличи сред децата. Родителите според мен са виновни. Медиите също не помагат. Ако имам едно внуче, мен ще ме е срам да пусна телевизора. Все пак мисля, че момичетата трябва да имат свян, трябва да са пълноценни жени, а не да мислят как само с хубост да си изкарат парите. За момчетата също. Как искате да имаме мъже, когато моделите за поведение са Азис и Евгени Минчев.” За внуче дъщеря й още няма готовност да работи, но както се шегувахме и Силвия все още не може да бъде пълноценна баба с тези планове за грандиозен концерт в НДК.

Всички тези откровения ми напомниха как дядо ми, през лятото на 1996, месеци преди държавата ни да фалира, ни казваше, на мен и на майка ми, да си държим спестяванията в долари. Аз тогава учех в макроикономика в училище и упорито му обяснявах колко по доходоносни са държавните облигации, че е стар и не разбира. През зимата на 1997 с майка ми смятахме, че ако го бяхме послушали със скромните 10 хиляди щяхме да сме милионери. Много е изтъркано но почитайте майка си баща си, баба си и дядо си. Може да не оправят с компютъра за да ви се обадят по Скайп, но са много по-мъдри от колкото подозирате. И ще завърша с част от обръщението на Мери Смиц към младите: “Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. Вие също ще остареете. И когато това стане ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните. Уважавайте родителите си!”